помътели

Речник на българския език

1. помътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

помътели е производна форма на помътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

помътели е производна форма на помътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).