помушвали

Речник на българския език

1. помушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

помушвали е производна форма на помушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помушвали е производна форма на помушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. помушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помушвали е производна форма на помушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. помушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

помушвали е производна форма на помушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).