помушва

Речник на българския език

1. помушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помушва е производна форма на помушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помушва е производна форма на помушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помушва е производна форма на помушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).