помургавявало

Речник на българския език

1. помургавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало е производна форма на помургавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помургавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помургавявало е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. помургавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

помургавявало е производна форма на помургавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. помургавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помургавявало е производна форма на помургавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).