помургавявал

Речник на българския език

1. помургавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помургавявал е производна форма на помургавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помургавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помургавявал е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помургавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

помургавявал е производна форма на помургавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помургавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помургавявал е производна форма на помургавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).