помотал

Речник на българския език

1. помотал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помотал е производна форма на помотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помотал — мин. деят. св. прич. м. р.

помотал е производна форма на помотая (мин. деят. св. прич. м. р.).