помотавал

Речник на българския език

1. помотавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помотавал е производна форма на помотавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помотавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помотавал е производна форма на помотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помотавал — мин. деят. св. прич. м. р.

помотавал е производна форма на помотавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помотавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помотавал е производна форма на помотавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).