помота

Речник на българския език

1. помота — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помота е производна форма на помотая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. помота — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помота е производна форма на помотая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).