помомя

Речник на българския език

1. помомя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помомя е производна форма на помомея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. помомя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помомя е производна форма на помомея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).