помомели

Речник на българския език

1. помомели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помомели е производна форма на помомея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помомели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помомели е производна форма на помомея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).