помомеело

Речник на българския език

1. помомеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помомеело е производна форма на помомея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помомеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помомеело е производна форма на помомея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).