помомеела

Речник на българския език

1. помомеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помомеела е производна форма на помомея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помомеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помомеела е производна форма на помомея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).