помолил е

Речник на българския език

1. помолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помолил е е производна форма на помоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помолил е е производна форма на помоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).