помолило

Речник на българския език

1. помолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помолило е производна форма на помоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

помолило е производна форма на помоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).