помолил

Речник на българския език

1. помолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помолил е производна форма на помоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помолил — мин. деят. св. прич. м. р.

помолил е производна форма на помоля (мин. деят. св. прич. м. р.).