помиташе

Речник на българския език

1. помиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

помиташе е производна форма на помитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. помиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

помиташе е производна форма на помитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).