помитаха

Речник на българския език

1. помитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помитаха е производна форма на помитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

помитаха е производна форма на помитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).