помитах

Речник на българския език

1. помитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

помитах е производна форма на помитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. помитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

помитах е производна форма на помитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).