помитало

Речник на българския език

1. помитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помитало е производна форма на помитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помитало е производна форма на помитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. помитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

помитало е производна форма на помитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. помитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помитало е производна форма на помитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).