помитали

Речник на българския език

1. помитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

помитали е производна форма на помитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помитали е производна форма на помитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. помитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помитали е производна форма на помитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. помитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

помитали е производна форма на помитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).