помита

Речник на българския език

1. помита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помита е производна форма на помитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помита е производна форма на помитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помита е производна форма на помитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).