помислил

Речник на българския език

1. помислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помислил е производна форма на помисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помислил — мин. деят. св. прич. м. р.

помислил е производна форма на помисля (мин. деят. св. прич. м. р.).