помирил съм

Речник на българския език

1. помирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помирил съм е производна форма на помиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. помирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помирил съм е производна форма на помиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).