помирило

Речник на българския език

1. помирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помирило е производна форма на помиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

помирило е производна форма на помиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).