поминало

Речник на българския език

1. поминало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поминало е производна форма на помина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поминало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поминало е производна форма на помина (мин. деят. св. прич. ср. р.).