помила

Речник на българския език

1. помила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помила е производна форма на помия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помила — мин. деят. св. прич. ж. р.

помила е производна форма на помия (мин. деят. св. прич. ж. р.).