поми

Речник на българския език

1. поми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поми е производна форма на помия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поми е производна форма на помия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).