помечтала

Речник на българския език

1. помечтала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помечтала е производна форма на помечтая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помечтала — мин. деят. св. прич. ж. р.

помечтала е производна форма на помечтая (мин. деят. св. прич. ж. р.).