помечтаел

Речник на българския език

1. помечтаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помечтаел е производна форма на помечтая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помечтаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

помечтаел е производна форма на помечтая (мин. деят. несв. прич. м. р.).