помечта

Речник на българския език

1. помечта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помечта е производна форма на помечтая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. помечта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помечта е производна форма на помечтая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).