пометнел

Речник на българския език

1. пометнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пометнел е производна форма на пометна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пометнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пометнел е производна форма на пометна (мин. деят. несв. прич. м. р.).