поместя се съм

Речник на българския език

1. поместя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поместя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. поместя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. поместя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. поместя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. поместя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. поместя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. поместя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. поместя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поместя се съм е производна форма на поместя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).