поместил е

Речник на българския език

1. поместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поместил е е производна форма на поместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поместил е е производна форма на поместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).