поменувал

Речник на българския език

1. поменувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поменувал е производна форма на поменувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поменувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поменувал е производна форма на поменувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поменувал — мин. деят. св. прич. м. р.

поменувал е производна форма на поменувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поменувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поменувал е производна форма на поменувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).