помели

Речник на българския език

1. помели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помели е производна форма на помета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помели е производна форма на помета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. помели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помели е производна форма на помеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. помели — повелително наклонение, ед. ч.

помели е производна форма на помеля (повелително наклонение, ед. ч.).