помаха

Речник на българския език

1. помаха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помаха е производна форма на помахам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помаха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помаха е производна форма на помахам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помаха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помаха е производна форма на помахам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).