помамела

Речник на българския език

1. помамела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помамела е производна форма на помамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помамела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помамела е производна форма на помамя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).