помайтапел

Речник на българския език

1. помайтапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помайтапел е производна форма на помайтапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помайтапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

помайтапел е производна форма на помайтапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).