полягало

Речник на българския език

1. полягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полягало е производна форма на полягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полягало е производна форма на полягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полягало е производна форма на полягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полягало е производна форма на полягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).