полюшнете

Речник на българския език

1. полюшнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

полюшнете е производна форма на полюшна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полюшнете — повелително наклонение, мн. ч.

полюшнете е производна форма на полюшна (повелително наклонение, мн. ч.).