полюшнело

Речник на българския език

1. полюшнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюшнело е производна форма на полюшна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюшнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полюшнело е производна форма на полюшна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).