полюшнели

Речник на българския език

1. полюшнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюшнели е производна форма на полюшна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюшнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полюшнели е производна форма на полюшна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).