полюшнела

Речник на българския език

1. полюшнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюшнела е производна форма на полюшна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюшнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полюшнела е производна форма на полюшна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).