полюшнел

Речник на българския език

1. полюшнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюшнел е производна форма на полюшна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюшнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полюшнел е производна форма на полюшна (мин. деят. несв. прич. м. р.).