полюшнат

Речник на българския език

1. полюшнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюшнат е производна форма на полюшна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюшнат — мин. страд. прич. м. р.

полюшнат е производна форма на полюшна (мин. страд. прич. м. р.).