полюшнали

Речник на българския език

1. полюшнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюшнали е производна форма на полюшна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюшнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полюшнали е производна форма на полюшна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).