полюшнала

Речник на българския език

1. полюшнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюшнала е производна форма на полюшна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюшнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полюшнала е производна форма на полюшна (мин. деят. св. прич. ж. р.).