полюшнал

Речник на българския език

1. полюшнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюшнал е производна форма на полюшна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюшнал — мин. деят. св. прич. м. р.

полюшнал е производна форма на полюшна (мин. деят. св. прич. м. р.).