полюшквало

Речник на българския език

1. полюшквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюшквало е производна форма на полюшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюшквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюшквало е производна форма на полюшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полюшквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полюшквало е производна форма на полюшквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полюшквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полюшквало е производна форма на полюшквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).