полюшквал

Речник на българския език

1. полюшквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюшквал е производна форма на полюшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюшквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюшквал е производна форма на полюшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полюшквал — мин. деят. св. прич. м. р.

полюшквал е производна форма на полюшквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полюшквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полюшквал е производна форма на полюшквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).